еничарче

Речник на българския език

еничарче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ени-чар-че
членувано ени-чар-че-то
мн.ч. ени-чар-че-та
членувано ени-чар-че-та-та