ендотел

Речник на българския език

ендотел съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мед. Слой от плоски ендотелни клетки, който постила вътрешната повърхност на кръвоносните и лимфните съдове, на серозните кухини (плеврална, перитонеална и др. ).

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ен-до-тел
непълен член ен-до-те-ла
пълен член ен-до-те-лът
мн.ч. ен-до-те-ли
членувано ен-до-те-ли-те
бройна форма ен-до-те-ла
звателна форма