емфие

Речник на българския език

емфие съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ем-фие
членувано ем-фи-е-то
мн.ч. ем-фи-е-та
членувано ем-фи-е-та-та