емфа̀за
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
ж., само ед. Спец. В литературата и езикознанието — отделяне на един елемент от речта с помощта на интонацията, повторението и др.
прил. емфатѝчен, емфатѝчна, емфатѝчно, мн. емфатѝчни. Емфатично ударение.
прил. емфатѝчен, емфатѝчна, емфатѝчно, мн. емфатѝчни. Емфатично ударение.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- емфазъ
- имфаза
- имфазъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ем-фа-за | |
|---|---|---|
| членувано | ем-фа-за-та | |
| мн.ч. | ем-фа-зи | |
| членувано | ем-фа-зи-те | |
| звателна форма | — | |