емулацийка

Речник на българския език

емулацийка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ему-ла-ций-ка
членувано ему-ла-ций-ка-та
мн.ч. ему-ла-ций-ки
членувано ему-ла-ций-ки-те
звателна форма