емулатор

Речник на българския език

емулатор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ему-ла-тор
непълен член ему-ла-то-ра
пълен член ему-ла-то-рът
мн.ч. ему-ла-то-ри
членувано ему-ла-то-ри-те
бройна форма ему-ла-то-ра
звателна форма