емпиричен

Речник на българския език

емпирѝчен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

емпирѝчна, емпирѝчно, мн. емпирѝчни, прил.
1. Основан на опит. Емпирични данни.
2. Който се отнася до емпиризма като философско направление.

Грешни изписвания (7)

  • емперичен
  • емперичин
  • емпиричин
  • империчен
  • империчин
  • импиричен
  • импиричин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ем-пи-ри-чен
непълен член ем-пи-рич-ния
пълен член ем-пи-рич-ни-ят
ж. р. ем-пи-рич-на
членувано ем-пи-рич-на-та
ср. р. ем-пи-рич-но
членувано ем-пи-рич-но-то
мн. ч. ем-пи-рич-ни
членувано ем-пи-рич-ни-те