емотикон

Речник на българския език

емотикон съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. емо-ти-кон
непълен член емо-ти-ко-на
пълен член емо-ти-ко-нът
мн.ч. емо-ти-ко-ни
членувано емо-ти-ко-ни-те
бройна форма емо-ти-ко-на
звателна форма