емлячен

Речник на българския език

емля̀чен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

вж. емля̀к

Грешни изписвания (3)

  • емлячин
  • имлячен
  • имлячин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ем-ля-чен
непълен член ем-ляч-ния
пълен член ем-ляч-ни-ят
ж. р. ем-ляч-на
членувано ем-ляч-на-та
ср. р. ем-ляч-но
членувано ем-ляч-но-то
мн. ч. ем-ляч-ни
членувано ем-ляч-ни-те