емитерче

Речник на българския език

емитерче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. еми-тер-че
членувано еми-тер-че-то
мн.ч. еми-тер-че-та
членувано еми-тер-че-та-та