емитер

Речник на българския език

емитер съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. еми-тер
непълен член еми-те-ра
пълен член еми-те-рът
мн.ч. еми-те-ри
членувано еми-те-ри-те
бройна форма еми-те-ра
звателна форма