емиратче

Речник на българския език

емиратче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. еми-рат-че
членувано еми-рат-че-то
мн.ч. еми-рат-че-та
членувано еми-рат-че-та-та