Библиотека
Библиоман
Форум
Дачко
Читалие
Речник
Грамофонче
Сръчко
Дума
Търсене
Случайна дума
емир
Речник на българския език
емѝр
—
съществително име, мъжки род (
тип 7
)
Значение
мн.
емѝри,
м.
Княжеска титла в някои източни и африкански мюсюлмански страни, а също лице, което има тази титла.
Грешни изписвания (1)
имир
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
ед.ч.
емир
непълен член
еми-ра
пълен член
еми-рът
мн.ч.
еми-ри
членувано
еми-ри-те
бройна форма
еми-ра
звателна форма
—
Връзки
емир
в Уикиречник
емир
в Словоред
Вход