ементалче

Речник на българския език

ементалче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. емен-тал-че
членувано емен-тал-че-то
мн.ч. емен-тал-че-та
членувано емен-тал-че-та-та