ембиънт

Речник на българския език

ембиънт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ем-би-ънт
непълен член ем-би-ън-та
пълен член ем-би-ън-тът
мн.ч. ем-би-ън-ти
членувано ем-би-ън-ти-те
бройна форма ем-би-ън-та
звателна форма