елитарен

Речник на българския език

елита̀рен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

елита̀рна, елита̀рно, мн. елита̀рни, прил. Който е предназначен за елита или изхожда от елита. Елитарно изкуство.

Грешни изписвания (7)

  • елетарен
  • елетарин
  • елитарин
  • илетарен
  • илетарин
  • илитарен
  • илитарин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ели-та-рен
непълен член ели-тар-ния
пълен член ели-тар-ни-ят
ж. р. ели-тар-на
членувано ели-тар-на-та
ср. р. ели-тар-но
членувано ели-тар-но-то
мн. ч. ели-тар-ни
членувано ели-тар-ни-те