елин

Речник на българския език

1. елин — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. елин
непълен член ели-на
пълен член ели-нът
мн.ч. ели-ни
членувано ели-ни-те
бройна форма ели-на
звателна форма —

2. Елин — географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

3. Елин — лично име (тип 205) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

мъжка форма Елин
женска форма Ели-на

Връзки