елиминаторен

Речник на българския език

елимина̀торен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • елеменаторен
  • елеменаторин
  • елеменатурен
  • елеменатурин
  • елеминаторен
  • елеминаторин
  • елеминатурен
  • елеминатурин
  • елименаторен
  • елименаторин
  • елименатурен
  • елименатурин
  • елиминаторин
  • елиминатурен
  • елиминатурин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ели-ми-на-то-рен
непълен член ели-ми-на-тор-ния
пълен член ели-ми-на-тор-ни-ят
ж. р. ели-ми-на-тор-на
членувано ели-ми-на-тор-на-та
ср. р. ели-ми-на-тор-но
членувано ели-ми-на-тор-но-то
мн. ч. ели-ми-на-тор-ни
членувано ели-ми-на-тор-ни-те