елече

Речник на българския език

елѐче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

вж. елѐк

Грешни изписвания (3)

  • елечи
  • илече
  • илечи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. еле-че
членувано еле-че-то
мн.ч. еле-че-та
членувано еле-че-та-та