елен

Речник на българския език

елѐн съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. елѐни, (два) елѐна, м. Едър горски бозайник с красиво, стройно тяло и разклонени рога.
същ. умал. елѐнче, мн. елѐнчета, ср.
прил. елѐнов, елѐнова, елѐново, мн. елѐнови. Еленови рога.
прил. елѐнски, елѐнска, елѐнско, мн. елѐнски. Еленско месо.

Грешни изписвания (1)

  • илен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. елен
непълен член еле-на
пълен член еле-нът
мн.ч. еле-ни
членувано еле-ни-те
бройна форма еле-на
звателна форма