електроника

Речник на българския език

електро̀ника съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Спец. Приложна наука за взаимодействието на заредени частици с електромагнитни полета и за методите за създаване на полупроводникови прибори и други устройства за целите на съобщенията, автоматиката, изчислителната техника. Битова електроника. Промишлена електроника.

Грешни изписвания (15)

  • електронека
  • електронекъ
  • електроникъ
  • еликтронека
  • еликтронекъ
  • еликтроника
  • еликтроникъ
  • илектронека
  • илектронекъ
  • илектроника
  • илектроникъ
  • иликтронека
  • иликтронекъ
  • иликтроника
  • иликтроникъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. елек-т-ро-ни-ка
членувано елек-т-ро-ни-ка-та
мн.ч. елек-т-ро-ни-ки
членувано елек-т-ро-ни-ки-те
звателна форма