електромер

Речник на българския език

електромѐр съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. електромѐри, (два) електромѐра, м. Уред за отчитане на изразходваната електрическа енергия.

Грешни изписвания (7)

  • електрумер
  • еликтромер
  • еликтрумер
  • илектромер
  • илектрумер
  • иликтромер
  • иликтрумер

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. елек-т-ро-мер
непълен член елек-т-ро-ме-ра
пълен член елек-т-ро-ме-рът
мн.ч. елек-т-ро-ме-ри
членувано елек-т-ро-ме-ри-те
бройна форма елек-т-ро-ме-ра
звателна форма