електролѝт
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
м., само ед. Спец. Вещество, което в разтвор или в разтопено състояние провежда електрически ток и едновременно с това се разлага от него.
прил. електролѝтен, електролѝтна, електролѝтно, мн. електролѝтни. Електролитен кондензатор. Електролитна клетка.
прил. електролѝтен, електролѝтна, електролѝтно, мн. електролѝтни. Електролитен кондензатор. Електролитна клетка.
Грешни изписвания (7)
- електрулит
- еликтролит
- еликтрулит
- илектролит
- илектрулит
- иликтролит
- иликтрулит
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | елек-т-ро-лит | |
|---|---|---|
| непълен член | елек-т-ро-ли-та | |
| пълен член | елек-т-ро-ли-тът | |
| мн.ч. | елек-т-ро-ли-ти | |
| членувано | елек-т-ро-ли-ти-те | |
| бройна форма | елек-т-ро-ли-та | |
| звателна форма | — | |