електрокар

Речник на българския език

електрока̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. електрока̀ри, (два) електрока̀ра, м. Малка товарна кола с електродвигател за обслужване на цехове, гари и др.

Грешни изписвания (7)

  • електрукар
  • еликтрокар
  • еликтрукар
  • илектрокар
  • илектрукар
  • иликтрокар
  • иликтрукар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. елек-т-ро-кар
непълен член елек-т-ро-ка-ра
пълен член елек-т-ро-ка-рът
мн.ч. елек-т-ро-ка-ри
членувано елек-т-ро-ка-ри-те
бройна форма елек-т-ро-ка-ра
звателна форма