елегия

Речник на българския език

елѐгия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. елѐгии, ж. Спец.
1. Лирическо стихотворение, плод на скръбни, тъжни, трагични преживявания на поета.
2. Музикална пиеса с такъв характер.
прил. елегѝчен, елегѝчна, елегѝчно, мн. елегѝчни.

Синоними

Грешни изписвания (5)

  • елегеа
  • елегеъ
  • елегея
  • елегиа
  • елегиъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. еле-гия
членувано еле-ги-я-та
мн.ч. еле-гии
членувано еле-ги-и-те
звателна форма