екстремум

Речник на българския език

екстремум съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ек-с-т-ре-мум
непълен член ек-с-т-ре-му-ма
пълен член ек-с-т-ре-му-мът
мн.ч. ек-с-т-ре-му-ми
членувано ек-с-т-ре-му-ми-те
бройна форма ек-с-т-ре-му-ма
звателна форма