екстремист

Речник на българския език

екстремѝст съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. екстремѝсти, м. Лице, което е привърженик на екстремизма.
прил. екстремѝстки, екстремѝстка, екстремѝстко, мн. екстремѝстки. Екстремистка организация.

Грешни изписвания (3)

  • екстримист
  • икстремист
  • икстримист

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ек-с-т-ре-мист
непълен член ек-с-т-ре-мис-та
пълен член ек-с-т-ре-мис-тът
мн.ч. ек-с-т-ре-мис-ти
членувано ек-с-т-ре-мис-ти-те
бройна форма ек-с-т-ре-мис-та
звателна форма