екстремент

Речник на българския език

екстремент съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ек-с-т-ре-мент
непълен член ек-с-т-ре-мен-та
пълен член ек-с-т-ре-мен-тът
мн.ч. ек-с-т-ре-мен-ти
членувано ек-с-т-ре-мен-ти-те
бройна форма ек-с-т-ре-мен-та
звателна форма