екстерио̀р
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
м., само ед.
1. Външен изглед, външност.
2. Външен вид и телосложение на животно.
прил. екстерио̀рен, екстерио̀рна, екстерио̀рно, мн. екстерио̀рни.
1. Външен изглед, външност.
2. Външен вид и телосложение на животно.
прил. екстерио̀рен, екстерио̀рна, екстерио̀рно, мн. екстерио̀рни.
Грешни изписвания (7)
- екстереор
- екстиреор
- екстириор
- икстереор
- икстериор
- икстиреор
- икстириор
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ек-с-те-ри-ор | |
|---|---|---|
| непълен член | ек-с-те-ри-о-ра | |
| пълен член | ек-с-те-ри-о-рът | |
| мн.ч. | ек-с-те-ри-о-ри | |
| членувано | ек-с-те-ри-о-ри-те | |
| бройна форма | ек-с-те-ри-о-ра | |
| звателна форма | — | |