екстази

Речник на българския език

1. екста̀зи съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • екстазе
  • икстазе
  • икстази

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ек-с-та-зи
членувано ек-с-та-зи-то
мн.ч. ек-с-та-зи-та
членувано ек-с-та-зи-та-та

2. екстази — мн. ч.

екстази е производна форма на екстаз (мн. ч.).