експрокурорче

Речник на българския език

експрокурорче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ек-с-п-ро-ку-рор-че
членувано ек-с-п-ро-ку-рор-че-то
мн.ч. ек-с-п-ро-ку-рор-че-та
членувано ек-с-п-ро-ку-рор-че-та-та