експлицитен

Речник на българския език

експлицитен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

<i title="езикознание">език. Ясен, изричен. Противоположно_ на имплицитен.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ек-с-п-ли-ци-тен
непълен член ек-с-п-ли-цит-ния
пълен член ек-с-п-ли-цит-ни-ят
ж. р. ек-с-п-ли-цит-на
членувано ек-с-п-ли-цит-на-та
ср. р. ек-с-п-ли-цит-но
членувано ек-с-п-ли-цит-но-то
мн. ч. ек-с-п-ли-цит-ни
членувано ек-с-п-ли-цит-ни-те