експедиране

Речник на българския език

експедѝране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • експедирани
  • експедиръне
  • експедиръни
  • експидиране
  • експидирани
  • експидиръне
  • експидиръни
  • икспедиране
  • икспедирани
  • икспедиръне
  • икспедиръни
  • икспидиране
  • икспидирани
  • икспидиръне
  • икспидиръни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ек-с-пе-ди-ра-не
членувано ек-с-пе-ди-ра-не-то
мн.ч. ек-с-пе-ди-ра-ния
членувано ек-с-пе-ди-ра-ни-я-та