експатриране

Речник на българския език

експатрѝране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • експатрирани
  • експатриръне
  • експатриръни
  • експътриране
  • експътрирани
  • експътриръне
  • експътриръни
  • икспатриране
  • икспатрирани
  • икспатриръне
  • икспатриръни
  • икспътриране
  • икспътрирани
  • икспътриръне
  • икспътриръни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ек-с-пат-ри-ра-не
членувано ек-с-пат-ри-ра-не-то
мн.ч. ек-с-пат-ри-ра-ния
членувано ек-с-пат-ри-ра-ни-я-та