експатриран

Речник на българския език

1. експатрѝран прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • експатрирън
  • експътриран
  • експътрирън
  • икспатриран
  • икспатрирън
  • икспътриран
  • икспътрирън

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ек-с-пат-ри-ран
непълен член ек-с-пат-ри-ра-ния
пълен член ек-с-пат-ри-ра-ни-ят
ж. р. ек-с-пат-ри-ра-на
членувано ек-с-пат-ри-ра-на-та
ср. р. ек-с-пат-ри-ра-но
членувано ек-с-пат-ри-ра-но-то
мн. ч. ек-с-пат-ри-ра-ни
членувано ек-с-пат-ри-ра-ни-те

2. експатриран — мин. страд. прич. м. р.

експатриран е производна форма на експатрирам (мин. страд. прич. м. р.).