екслибрис

Речник на българския език

екслѝбрис съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. екслѝбриси, (два) екслѝбриса, м. Художествено изработена винетка с името на собственика на книга, поставена на вътрешната страна на корицата.

Грешни изписвания (3)

  • екслибрес
  • икслибрес
  • икслибрис

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ек-с-либ-рис
непълен член ек-с-либ-ри-са
пълен член ек-с-либ-ри-сът
мн.ч. ек-с-либ-ри-си
членувано ек-с-либ-ри-си-те
бройна форма ек-с-либ-ри-са
звателна форма