екскаватор

Речник на българския език

екскава̀тор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. екскава̀тори, (два) екскава̀тора, м. Самоходна машина за копаене на горния земен слой.

Грешни изписвания (7)

  • екскаватур
  • екскъватор
  • екскъватур
  • икскаватор
  • икскаватур
  • икскъватор
  • икскъватур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ек-с-ка-ва-тор
непълен член ек-с-ка-ва-то-ра
пълен член ек-с-ка-ва-то-рът
мн.ч. ек-с-ка-ва-то-ри
членувано ек-с-ка-ва-то-ри-те
бройна форма ек-с-ка-ва-то-ра
звателна форма