еклектика

Речник на българския език

1. еклектѝка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • еклектикъ
  • екликтика
  • екликтикъ
  • иклектика
  • иклектикъ
  • икликтика
  • икликтикъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ек-лек-ти-ка
членувано ек-лек-ти-ка-та
мн.ч. ек-лек-ти-ки
членувано ек-лек-ти-ки-те
звателна форма

2. еклектика — ед. ч. непълен член

еклектика е производна форма на еклектик (ед. ч. непълен член).