екзистенц

Речник на българския език

екзистѐнц съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

-мѝнимум м., само ед. Най-малкото, необходимо за съществуването на човека. Живеят под екзистенц-минимума.

Грешни изписвания (3)

  • екзестенц
  • икзестенц
  • икзистенц

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ек-зис-тенц
непълен член ек-зис-тен-ца
пълен член ек-зис-тен-цът
мн.ч. ек-зис-тен-ци
членувано ек-зис-тен-ци-те
бройна форма ек-зис-тен-ца
звателна форма