екзаминатор

Речник на българския език

екзамина̀тор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. екзамина̀тори, м. Лице, което е назначено да постави оценка (обикновено на изпит, конкурс). Екзаминаторът беше много строг.

Грешни изписвания (15)

  • екзаменатор
  • екзаменатур
  • екзаминатур
  • екзъменатор
  • екзъменатур
  • екзъминатор
  • екзъминатур
  • икзаменатор
  • икзаменатур
  • икзаминатор
  • икзаминатур
  • икзъменатор
  • икзъменатур
  • икзъминатор
  • икзъминатур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ек-за-ми-на-тор
непълен член ек-за-ми-на-то-ра
пълен член ек-за-ми-на-то-рът
мн.ч. ек-за-ми-на-то-ри
членувано ек-за-ми-на-то-ри-те
бройна форма ек-за-ми-на-то-ра
звателна форма