езичество

Речник на българския език

езѝчество съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

ср., само ед. Религия, основана на поклонението на много богове; идолопоклонство.

Грешни изписвания (7)

  • езичеству
  • езичиство
  • езичиству
  • изичество
  • изичеству
  • изичиство
  • изичиству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ези-чес-т-во
членувано ези-чес-т-во-то
мн.ч. ези-чес-т-ва
членувано ези-чес-т-ва-та