ездитен

Речник на българския език

ездитен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ез-ди-тен
непълен член ез-дит-ния
пълен член ез-дит-ни-ят
ж. р. ез-дит-на
членувано ез-дит-на-та
ср. р. ез-дит-но
членувано ез-дит-но-то
мн. ч. ез-дит-ни
членувано ез-дит-ни-те