езда

Речник на българския език

езда̀ — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Яздене, обикновено на кон.
2. Спец. В спорта — яздене на кон като спортна дисциплина.
3. Управляване с висока скорост на моторно средство, обикновено мотоциклет, като спортно занимание или за развлечение.

Грешни изписвания (3)

  • ездъ
  • изда
  • издъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ез-да
членувано ез-да-та
мн.ч. ез-ди
членувано ез-ди-те
звателна форма —

Връзки