едночлен

Речник на българския език

едночлѐн съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • еднучлен
  • идночлен
  • иднучлен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ед-ноч-лен
непълен член ед-ноч-ле-на
пълен член ед-ноч-ле-нът
мн.ч. ед-ноч-ле-ни
членувано ед-ноч-ле-ни-те
бройна форма ед-ноч-ле-на
звателна форма