еднотипен

Речник на българския език

еднотѝпен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

еднотѝпна, еднотѝпно, мн. еднотѝпни, прил. Който е от един и същ тип с друг. Еднотипни постройки.
същ. еднотѝпност, еднотипността̀, ж.

Грешни изписвания (7)

  • еднотипин
  • еднутипен
  • еднутипин
  • иднотипен
  • иднотипин
  • иднутипен
  • иднутипин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ед-но-ти-пен
непълен член ед-но-тип-ния
пълен член ед-но-тип-ни-ят
ж. р. ед-но-тип-на
членувано ед-но-тип-на-та
ср. р. ед-но-тип-но
членувано ед-но-тип-но-то
мн. ч. ед-но-тип-ни
членувано ед-но-тип-ни-те