едностранен

Речник на българския език

едностра̀нен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • едностранин
  • еднустранен
  • еднустранин
  • идностранен
  • идностранин
  • иднустранен
  • иднустранин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ед-нос-т-ра-нен
непълен член ед-нос-т-ран-ния
пълен член ед-нос-т-ран-ни-ят
ж. р. ед-нос-т-ран-на
членувано ед-нос-т-ран-на-та
ср. р. ед-нос-т-ран-но
членувано ед-нос-т-ран-но-то
мн. ч. ед-нос-т-ран-ни
членувано ед-нос-т-ран-ни-те