еднорък

Речник на българския език

еднорък прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ед-но-рък
непълен член ед-но-ръ-кия
пълен член ед-но-ръ-ки-ят
ж. р. ед-но-ръ-ка
членувано ед-но-ръ-ка-та
ср. р. ед-но-ръ-ко
членувано ед-но-ръ-ко-то
мн. ч. ед-но-ръ-ки
членувано ед-но-ръ-ки-те