еднокорабен

Речник на българския език

едноко̀рабен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • еднокорабин
  • еднокоръбен
  • еднокоръбин
  • еднукорабен
  • еднукорабин
  • еднукоръбен
  • еднукоръбин
  • иднокорабен
  • иднокорабин
  • иднокоръбен
  • иднокоръбин
  • иднукорабен
  • иднукорабин
  • иднукоръбен
  • иднукоръбин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ед-но-ко-ра-бен
непълен член ед-но-ко-раб-ния
пълен член ед-но-ко-раб-ни-ят
ж. р. ед-но-ко-раб-на
членувано ед-но-ко-раб-на-та
ср. р. ед-но-ко-раб-но
членувано ед-но-ко-раб-но-то
мн. ч. ед-но-ко-раб-ни
членувано ед-но-ко-раб-ни-те