еднодетен

Речник на българския език

еднодетен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ед-но-де-тен
непълен член ед-но-дет-ния
пълен член ед-но-дет-ни-ят
ж. р. ед-но-дет-на
членувано ед-но-дет-на-та
ср. р. ед-но-дет-но
членувано ед-но-дет-но-то
мн. ч. ед-но-дет-ни
членувано ед-но-дет-ни-те