едногласен

Речник на българския език

едногла̀сен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • едногласин
  • еднугласен
  • еднугласин
  • идногласен
  • идногласин
  • иднугласен
  • иднугласин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ед-ног-ла-сен
непълен член ед-ног-лас-ния
пълен член ед-ног-лас-ни-ят
ж. р. ед-ног-лас-на
членувано ед-ног-лас-на-та
ср. р. ед-ног-лас-но
членувано ед-ног-лас-но-то
мн. ч. ед-ног-лас-ни
членувано ед-ног-лас-ни-те